Все по-често попадаме на статии, в които се прави аналогия между покера и бизнеса, между покера и борсовата търговия, между покера и другите спортове, и дори между покера и интимните връзки.

Знаете какви заглавия имам предвид. Неща от сорта на „Как да запазим непоклатимото покер лице, когато жената ни попита: Тази рокля прави ли ме дебела?” Или пък „Да блъфираш началника: Ще има ли рейз на заплатата?” Покер терминологията е навсякъде. В повечето случаи търсенето на прилики между покер играта и нещо друго идват от природата на хората. Бидейки човеци, ние чисто по човешки имаме склонността да използваме онова, което работи в една сфера на живота ни, като стратегия за други области. Съвсем просто е – ако чукът ни върши работа за забиване на пирони, сигурно би ни помогнал да се справим и със замръзналата ключалка, с изкривената ламарина или с няколкото кубчета лед за коктейла. Преди да започна да говоря за покер, бих искал да се спра на някои концепции, чийто корен е много далеч от казината и покер залите. Да започнем с тероризма.

Според Wikipedia, “Стратегия на напрежението (от италиански: strategia della tensione) е метод за контрол и манипулация на общественото мнение с помощта на страх, пропаганда, дезинформация, психологически войни, провокатори, фалшиви тревоги за нападение и дори умишлени терористични актове.” Авторитетният историк Даниел Гансе казва, че „това е тактика, която предвижда нарочно унищожаване на нещо и приписване на вината на други”. Цялата идея е съзнателно да се насади напрежение с цел другите да приемат предложеното от нас решение за изход от някаква ситуация или пък за превенция на бъдещ подобен стрес и дискомфорт.

Що се отнася до покера, вроденият стремеж на хората към отбягване на източниците на напрежение и дискомфорт очевидно може да бъде използван за нечии цели по време на игра. Следователно, ако някой създаде напрежение на покер масата и впоследствие предложи на другите вариант как да избегнат появата на допълнително такова, той вероятно би бил способен да заеме ролята на манипулатора, посредством Стратегията на напрежението. Нека ви дам един пример как това работи. Преди няколко години отразявах голям турнир и забелязах как един от най-уважаваните професионални покер играчи беше впрегнал в действие тази тактика. Тогава не успях да вникна в детайлите на целия процес, но след като имах възможността да го наблюдавам още няколко пъти, забелязах как всеки път използва едни и същи методи. Напълно убеден съм, че действията му са съзнателни Не възнамерявам да споделям името на този играч и по-надолу ще разберете защо. Нека просто да го наречем Лен.

Най-важното нещо в покера е да помислим за ръката, която може да има опонентът ни, преди да вземем решение какво точно да направим ние. Често попадаме в капана на собствените си емоции и действаме без да разсъждаваме. Вероятно на флопа или на търна сме направили най-силната ръка, и толкова сме се зарадвали, че сме бутнали всичките си чипове напред.

А защо не помислихме какво е възможно да е хванал нашият опонент? Ако той е пропуснал да направи каквато и да било ръка, то ние няма да спечелим почти нищо, въпреки силата на картите ни. Вместо директно да заложим всичко, по-добре би било да се спрем и да използваме времето, с което разполагаме, за да помислим какви ръце може да държи другият. Когато поставите картите на опонента си в даден обсег от възможни ръце, тогава ще имате възможността да заложите подходящата сума, която би могла да го подтикне да допусне грешка като плати вашия залог, позволявайки ви да спечелите повече, от колкото ще вземете, ако бутнете всичките си чипове.

*** Вземете до 600 долара Първоначален Бонус от Fulltilt Poker ***

Обаче какво да правим, когато нямаме мощна ръка? Много е лесно да залагаме, когато имаме непобедими карти, но само опитните играчи са достатъчно смели да заложат със по-слаби или посредствени ръце. Запомнете, в покера и дума не може да става само да седим и да чакаме да ни се паднат хубави карти. Покерът е игра, в която трябва да надиграем опонентите си. Всеки ще си получи двете аса веднъж на 220 ръце, но какво да правим през останалото време? Нима ще седим и ще се молим скоро да дойдат и поповете? Как професионалните играчи успяват толкова често да стигат до финалните маси и да реализират страхотни печалби? Отговорът е в това, че преди да вземат каквото и да било решение, те постоянно се опитват да стеснят обсега на вероятните ръце, които опонентите им може да имат.

Всеки път, когато сте замесени в ръка, мислете за това дали картите на опонента ви може да имат някаква връзка с общите. Ако да, то с коя точно карта се свързват? А подпомагащата карта (kicker)? Тя ниска ли е или е висока? Доста време ли им е нужно, за да решат дали да направят залог или не? В това забавяне долавяте някаква тяхна слабост? Правят ли нещо, с което да се издадат? Нервни ли са, какво правят ръцете, очите или краката им? Дали напрежението, което сте доловили, не е всъщност онова усилие, което полагат, за да прикрият самодоволната си усмивка? Когато сте способни да действате по-бавно, да анализирате ситуацията и да прецените къде стоят вашите опоненти в ръката, ще можете да вземете най-правилното решение – дали да се откажете или да заложите? А защо да не пасувате Read the rest of this entry »

Andy Bloch писа веднъж за рисковете и клопките на играта с големи карти, като асо-поп и асо-дама, когато не се покрият на флопа. Както Andy, и ние  сме на мнението, че ако се научите да играете тези ръце добре, това ще е сериозно оръжие във вашия арсенал. Разбира се, трябва да подхождате към тези ръце много по-внимателно, за да сте сигурни, че няма да се обърнат срещу вас.

Един от най-важните съвети, които мога да дам за „големите” ръце е да бъдете изключително внимателни и търпеливи, когато ги играете от начална позиция. Толкова силно вярвам в това, че дори не бих играл асо-дама от начална позиция при пълна маса. Просто е твърде лесно да се забъркаш в неприятности с тази ръка, които да ти струват ценни чипове.

По мое мнение, най-умното, което можете да направите с асо-поп от начална позиция е да миксирате играта си колкото се може повече. Това означава понякога да вдигате с тези карти, друг път просто да платите блайнда. Защо? Защото, когато миксирате играта си от начална позиция, ще затрудните опонентите си да разгадая с какъв обхват от ръце играете. Разбира се има и други неща, които да имате предвид, когато прилагате тази стратегия, най-важното, от които е това, че ако само платите с големи ръце от начална позиция, ще трябва да го направите и с ръка като 6-7 едноцветни.

По същата логика, ако вдигате с ръце като асо-поп, трябва понякога да правите това и с по-малки ръце. Разбира се, не искате да играете с абсолютен боклук от начална позиция, но не бива да се притеснявате да надуете пота от време на време и с не чак толкова силна ръка. Ако ви платят, може понякога да ударите нещо като два чифта на флопа, а ако ви рирейзнат префлоп, винаги можете да се откажете, без да губите твърде много чипове. И отново, всичко се свежда до това да накарате опонентите си да гадаят.

Докато някои играчи твърдят, че винаги трябва да вдигаш с големи ръце, аз мисля, че едно плащане с асо-поп от начална позиция дава още една потенциална печалба. На пример, да кажем, че съм платил от начална позиция и трима други са сторили същото след мен, преди бутонът да вдигне. Заради нарасналата сума в пота, има голяма вероятност той да вдига с голям обхват от ръце. В зависимост от информацията, която получа от него, мога просто да платя и да опитам да го надиграя след флопа или да вдигна още повече и да опитам да прибера вече солидния пот още на момента.

Ако бях вдигнал с моите асо-поп от тази позиция, има големи шансове никой от тези, които платиха да не се замеси и само бутонът да ми плати. Като само платя с тази ръка, имам възможност да събера повече чипове в средата и се поставям в позиция да рирейзна префлоп. Ако бутонът просто се опитва да краде от позиция, то вероятно ще се откаже и ще ми позволи да пробера пота. Ако плати, мога да играя Read the rest of this entry »

Колко дълго играчът остава в игра на покер е въпрос на лична преценка. Някои хора обичат да играят само в обедната си почивка, други се придържат към строго разписание на турнири, а има и такива, които влизат в маратон, продължавайки да играят, докато има игра.

В резултат на това е изключително трудно да се определи кое е правилно и грешно, когато става дума за продължителност на играта, но има няколко ключови аспекта, които трябва да се вземат предвид, когато става дума за дължина на сесията.

Дълга поредица от загубени игри
Много хора остават прекалено дълго в играта след като почнат да губят. Стремежът да се покрие загубата е изключително силен и оставането в играта, когато губиш е характерен за абсолютно всички покер играчи, с изключение на световните номер едно. Въпреки че понякога е прекалено трудно, опитайте се да прекратите играта, когато започнете да губите – да играеш адекватно, когато си тръгнал надолу е много по-трудно, отколкото, когато си поел нагоре. И обратно, играейки на една маса с хора, които сякаш просто преследват загубата, може да е изключително доходоносно и е разумно да се остане в такава игра, колкото е възможно повече.

Останете със слабия играч
Това правило изглежда абсолютно очевидно, но често е пропускано от играчите. Всяка игра с видимо слаб противник трябва да бъде играна, докато той излезе. Повечето

от парите, които ще спечелите на покер идват именно от слабите играчи и, дори и да сте натрупали голяма печалба, оставането в играта ще ви донесе още дивиденти в дългосрочен план.

Границата на осемте часа
Повечето хора не могат да останат съсредоточени и фокусирани върху каквото и да било за повече от осем часа. Въпреки примерите за играчи, които остават активни дни наред, представянето на болшинството започва да се влошава след осмия час. Обмисляйки този факт и създавайки стратегия на тази основа може наистина да подобри представянето ви. Въпреки че е от особено значение за вашата победа да удължавате играта на покер, съществува гранична точка, след която натрупаните часове се отразяват негативно върху играта. Опитайте се да намерите точния за вас баланс.

Всяка игра, която се развива добре и в която присъства слаб играч трябва да се играе от край до край – независимо дали сте надолу или нагоре в представянето си. Когато губите, трябва да се опитате да излезете по-рано. Винаги помнете, че спестяването на пари в покера е Read the rest of this entry »