Напоследък се увличаме повече по кратките SIT’n’GO турнири, най-вече заради малкото и разпокъсано време, което остава за игра на покер. По надолу е запис на едно от постиженията:

По-долу ми се искаше да покажа финалната фаза на един от турнирите след като съм успял да стана чип лидер в турнира. В начало на турнира започнах играта зле, но след една добра ръка и повече покер търпение стигнахме до:

Въпроса беше да се запази лидерството в подобен турнир и на финална маса, въпреки че това изглежда трудно всъщност по-трудното е да се стане лидер отколкото да се запази лидерството. Използвайки позицията на масата и логиката, че никой не би искал да загуби мястото си а по скоро да напредне. Ето защо, винаги когато бях в задна позиция при раздаването влизах в играта с над 3 Х парите на всички останали, за да съм сигурен че не биха рискували без много силна карта в ръката си.

Резултатът не закъсня и след известно време останахме само 3-има на масата:

Стратегията вече трябваше да бъде променена, тъй като в продължение на 10 – ина минути играта не се промени и всеки играеше само ако има изключително силна карта. Реших да рискувам и тъй като чиповете ми го позволяваха да изиграя няколко по-широки ръце като  9-10s  и Q-8s като знаех, че не бива да блъфирам, а по-скоро да дам шанс на другите да сбъркат, тъй като моите чипове на масата го позволяваха – дори да загубех една трета от тях, все още щях да съм лидер.

Едва ли ще се изненадаме много когато другите са притиснати да защитават залозите си срещу Push-стратегията, когато това им коства целия стак. Не мина много време и грешката неизменно дойде:

От там нататък нямаше големи драми, а и изглежда че другия играч беше доволен от развитието и реши да рискува по често от колкото би било нормално – приблизително на всяка четвърта ръка влизаше All-in Read the rest of this entry »