Използвайте напрежението в покера в своя полза
July 30th, 2010 Rush Poker, Покер Стратегии
Все по-често попадаме на статии, в които се прави аналогия между покера и бизнеса, между покера и борсовата търговия, между покера и другите спортове, и дори между покера и интимните връзки.
Знаете какви заглавия имам предвид. Неща от сорта на „Как да запазим непоклатимото покер лице, когато жената ни попита: Тази рокля прави ли ме дебела?” Или пък „Да блъфираш началника: Ще има ли рейз на заплатата?” Покер терминологията е навсякъде. В повечето случаи търсенето на прилики между покер играта и нещо друго идват от природата на хората. Бидейки човеци, ние чисто по човешки имаме склонността да използваме онова, което работи в една сфера на живота ни, като стратегия за други области. Съвсем просто е – ако чукът ни върши работа за забиване на пирони, сигурно би ни помогнал да се справим и със замръзналата ключалка, с изкривената ламарина или с няколкото кубчета лед за коктейла. Преди да започна да говоря за покер, бих искал да се спра на някои концепции, чийто корен е много далеч от казината и покер залите. Да започнем с тероризма.
Според Wikipedia, “Стратегия на напрежението (от италиански: strategia della tensione) е метод за контрол и манипулация на общественото мнение с помощта на страх, пропаганда, дезинформация, психологически войни, провокатори, фалшиви тревоги за нападение и дори умишлени терористични актове.” Авторитетният историк Даниел Гансе казва, че „това е тактика, която предвижда нарочно унищожаване на нещо и приписване на вината на други”. Цялата идея е съзнателно да се насади напрежение с цел другите да приемат предложеното от нас решение за изход от някаква ситуация или пък за превенция на бъдещ подобен стрес и дискомфорт.
Що се отнася до покера, вроденият стремеж на хората към отбягване на източниците на напрежение и дискомфорт очевидно може да бъде използван за нечии цели по време на игра. Следователно, ако някой създаде напрежение на покер масата и впоследствие предложи на другите вариант как да избегнат появата на допълнително такова, той вероятно би бил способен да заеме ролята на манипулатора, посредством Стратегията на напрежението. Нека ви дам един пример как това работи. Преди няколко години отразявах голям турнир и забелязах как един от най-уважаваните професионални покер играчи беше впрегнал в действие тази тактика. Тогава не успях да вникна в детайлите на целия процес, но 
след като имах възможността да го наблюдавам още няколко пъти, забелязах как всеки път използва едни и същи методи. Напълно убеден съм, че действията му са съзнателни Не възнамерявам да споделям името на този играч и по-надолу ще разберете защо. Нека просто да го наречем Лен.
Лен беше достигнал до финалната маса, като всички останали играчи също бяха много силни. Повече от два часа след началото все още имаше шестима в играта. Тогава Лен започна да задава на турнирния директор някакви въпроси. Нищо кой знае какво, но беше ясно, че се оплаква за несъществени дреболии. След това видях, че започна да следи много изкъсо действията на дилъра, търсейки и най-малката грешка. Накрая, когато дилърът пропусна
да премести бутона преди началото на раздаването, Лен избухна: „А бутонът къде трябва да е?”
Отговарящият за турнира дойде и се погрижи грешката да бъде поправена, но Лен не спря дотам. Продължи шумно да се оплаква и да мрънка: „Хей, тук играем за сериозни суми! Я се вземете в ръце!” Търсеше повод за заяждане и в най-малките неща – дали антетата са платени от всички, дали залозите биват добавени към пота навреме и т.н. В крайна сметка нагнети много атмосферата на тази финална маса.
Защо ли?
До колко мислите, че ще сте склонни да ри-рейзнете някой много ядосан играч? Побеснял професионален покер играч, който сте гледали по телевизията? Играч, към когото отговарящият за играта се обръща с малкото му име, слуша безмълвно нервните му словоизлияния и постоянно се опитва да го успокои?
Забележете, че Лен не нападаше никой от другите играчи, беше насочил „гнева” си изцяло към турнирния мениджър и към дилъра. Въпреки това обаче успя да създаде напрежение във въздуха около масата, което по-късно употреби в своя полза. В последно време ставах свидетел как Лен прибягва до тази тактика често, при това успешно и главно срещу непрофесионални играчи, които лесно могат да се раздразнят от поведението му.
В един такъв турнир, където дори се стигна до физическа конфронтация между Лен и друг играч, по време на почивката бях до масата и записвах размера на стаковете. Тогава Лен ме погледна и изсъска: „Не мисля, че е необходимо да ми броиш чиповете”, а аз се наведох към него и му казах „Огледай се, няма други играчи наоколо. Спести си театъра, ролята на раздразнен бабаит я знам.” Тогава той ме погледна, усмихна се и намигвайки ми каза: ”Хей, не им казвай за малките ми трикове!”
